Пушекът дразнеше очите ми и стичащите се парещи сълзи замъгляваха картината пред мен. Къщите, клатушкайки се като пияница, който с последни усилия се държеше на крака си, рухваха в оргията на огъня. Човеците стояха отстрани сломени в безпокойството и безнадеждността си. Планината се сниши и се гмурна в морето, за да освежи изгорената си плът. Морето изсъска недоволно и изплю в гнева си шепа морски народ. Нещастните същества, внезапно оказали се извън измерението, разцепиха диханието, отпускайки се безмълвно. Бавно умираха!
Дърветата полека коленичиха, не очаквайки милост, се превръщаха в купчина въглища, знаейки, че са безсмъртни за утрешния ден.
Горският град опустяваше. Бягащите му жители отнасяха безветрието и тътнежа на ужаса.
Огънят господствуваше!
Беше всесилен и го знаеше.
Димът рисуваше пътя му и черните му краски тичаха ужасяващи, сграбчващи слънчевия миг. Пламъците изблизваха зеленината на поляните и крещяха на реката с глуха ярост, безсилни да я сграбчат.
Водата, изплашена, ...