Всичко това беше толкова повече хубаво,колкото по--кратко и неочаквано завърши.Докато блаженството им ги унасяше в полусънно състояние, което те искаха да продължава все по--дълго и дълго... Някой превъртя ключ отвън и се опита да влезе в буксониерата,но резето беше последния техен интервал,за да се усетят като пружини навити до отказ!
Някаква женска интуиция беше причина Елена Петричка да скочи и облече нещо върху себе си от купчината дрехи разхвърляни преди от нея и от Никодим!Той тръгна да облече оостаналото за него,и нахлузи нещо не много широко,но все пак можеше да диша в него...Огледа се за долните си гащета и в почти паническо състояние взе хавлията на червени цветя от простора на близката тераса.Долното му бельо сякаш се беше скрило вдън дебрите на гори тилилейски!
И тогава в миг на облекчение,дочу гласа на братовчедката си Елена и непознат глас на мъжа до нея,които успокояваха почти съучастнически смутената му нова любов!
--Няма страшно,все някога трябва да има първи път!--каз ...