Още с влизането в буксониерата Никодим Мераклийски отчете,че на вратата има солдно резе и щом Елена Петричка отключи и остави ключовете на едно специално пригодено за тях място на портмантото в коридора и двамата седнаха плътно един до друг на канапето..."Нямаше място за други!"Пък за "армаганите",които стовари елегантно в скута на Елена от първата част на тази сага, която с минути узряваше за ново лирично отклонение...Никодим почти забрави!
Той,неочаквано, дори за себе си,като в някакъв лунен сън-хвана ръцете на Елена и (о,Боже!)тя не искаше да се съпротивлява, като се отдаде той да я остави без дъх!
Ласките му преминаваха от ръцете към лицето й,тя стоеше хипнотично отдадена на този сюблимен момент, подобно восъчна фигура в Музея на Мадам Тюсо и се разтапяше в ръцете на Никодим от сексапилен екстаз!Едва не изпусна найлоновия плик с бонбоните и бутилката коняк, но успя да ги остави на масата до канапето с унесената си душа от това мимолетно състояние на допир с този Никодим,за който разказваше братовчедка му...
И все пак Никодим, вещо лице в любовта,хладнокръвно я остави за миг да се опомни и сложи профилактично резенцето на външната врата.
Елена Петричка беше по-малката сестра от семейството на родители-- учители в Петричката политехническа гимназия.Брат й Миролюб,вече дипломиран лекар-хирург живееше със семейството си в Благоевград, където Елена завърши строителния техникум с почти пълно отличие.Съпругата на Миролюб беше също от лекарския бранд,но работеше като акушер-гинеколог в същата Окръжна болница.
Елена,в годините когато живееше и учеше в Благоевград,а брат й и Драгомира,неговата любима съпруга,успяха за няколко години да зарадват родители,баби и дядовци с внучка и внук!Елена се усети съпричастна към семейното щастие на двете фамилии и когато децата тръгнаха на прощъпулник вземаше дейно участие в ритуала с питата заедно с невестата-майка,която стъпваше с проходилата й племенница,малката Любомира под одобрителните възклицания на баби и дядовци!Само две години след това:семейството нарасна с още едно отроче, но този път от пол мъжки,гордост и надежда за рода Запрянови и родата на лехусата д-р Драгомира Билярска по баща!Елена, щастлива,че е вече леля на двете деца на брат си, прие участта на бавачка,когато децата поотръкнаха и след дипломирането си в техникума започна веднага работа като строителен техник в Строителния монтажен комбинат в Горна Джумая,както дядовците и бабите в петричката й родна махала наричаха със старото име Благоевград.
Едва на третата година след солидна практика в комбината:на Елена Петричка беше предложено място за чертожник в едно Архитектурно бюро,но брат й настоя да кандидатства във ВИАС,защото познаваше възможностите на сестра си и тя потвърди вярата му, защото беше пета в списъка за кандидатстване на приетите студенти, бъдещите строителни инженери на България.
Виж в личен план като лиричен пейзаж в живота на Елена Петричка,която навърши двадесет и четири години,нищо особено, ако не сметнем залисиите по студентските празници и летните бригади в помощ на селското стопанство и по замерване и поддържане инфраструктурата,там където ги пратеше Декана на факултета.Елена беше записала ПГС (Промишлено и Гражданско Строителство) една поливалентна специалност, защото по това време имаше в цялата страна, че и в чужбина много работа за строителни инженери.
И сега,когато с този непознат,но привлекателен Никодим от Ямболско,който с неговите магнетични пъстри очи я омая с жестовете на сексапилен играч,тя успя,докато се къпеха в банята, притиснати един към друг под хладката вода на душа да каже:"Ники,моля те внимавай,че ми е за първи път!"
© Стойчо Станев Всички права запазени
"Тази нощ, че се отморим!
Заранта:че си проводим!"🙂