Наша Меца, както си вървя
срещна два щуреца в тревата.
Две чернички момчета, полски обитатели,
безгрижни и добри свирци.
Щурците потриваха крилца с наслада,
врява весела правеха тук-там.
Увлечени в свирня и игра
не видяха, че иде опасността – голяма и зла.
Гладна Меца не хареса таз забава
и на бързо си решава
със ръка, ей-така,
да ги прибере и сладко да ги изяде.
Вдига лапа и ги лапа.
Щурците горките със смелост присъща
ѝ отвръщат, след малко борба,
счупиха ѝ два мъдреца.
Страшен рев се разнесе,
Меца в болка се унесе.
Смелите щурци веднага
уплашени, избягаха.
И не щеш ли ловеца видяха.
За Меца, гладната му разказаха,
как със лапа уловила
и понечила да лапа…
И помолиха ловеца да хване Меца,
кожата ѝ да одере
с тез три ножа, де висяха
и им взеха страха.
Сопнал им се ловеца
щом чул за меца:
Я по пътя си вървете,
и от нея се пазете.
Надалеч се спрете,
весело си засвирете
и за Меца забравете
от пътя ѝ се отдалечете.
Знаете ли, колко я боли.
Два зъба сте ѝ извадили.
От мъки и гняв, ако ни види тука
и тримата бързо ще ни пречука.
Плюха си на петите щурците.
Забравиха за свирните.
Чак в далечната гора
уморени спряха.
Поука: Между силния и неразумния е добре да стои един мъдър…
© Снежана Желязкова Всички права запазени