Премина ли болестта? Излекувахме ли се напълно? Няма опасност да повторим, нали? Не! Твърде дълго време се лекувахме, за да рискуваме да опитаме пак, пък и всеки от нас си изгради имунитет към другия. Постарахме се и стана. Сега поне знаем, че сме силни и можем да преодолеем бурите на времето. То много ни помогна със своето търпение и вяра в бъдещето. Ако знаех, че времето ще спре в този момент, когато те видях за последен път, нямаше да издържа. Светът ми в този миг от вечността не бе това, което исках, не бе мечтата ми, не бе живота ми. Бе нещо иронично, нещо трагично, нещо не мое, непознато и нежелано. Но този миг премина, времето не спря. То продължи, а с него и ние. Как изглеждаше твоят свят в този момент? Беше ли самотен, тъжен, смутен? Или при теб времето течеше по-бързо и не си усетил емоцията както мен? Не знам. Така и не те попитах. Не че не исках, но така беше по-добре. Болестите са коварно нещо, особено щом засягат жизнено важен орган като сърцето. А тази наша болест ни зас ...