Аз съм слънцето, което те гали. Аз съм вятърът, който те докосва. Аз съм огънят, който те изгаря. Аз съм всичко,което би
желал да съм и въпреки това аз съм невъзможното. Не ми е нужно друго. Накарай ме да повярвам, че се усмихваш само за мен, че забелязваш
само моите очи, че си тук Да чувам гласа ти, да те усещам до себе си - това ми е необходимо. Дори и за последно... Искам да
знам, че виждаш сълзите ми, макар и закъснели; болката ми, макар и безполезна; любовта ми, дори и отчаяна... Поемаш по един път,
аз - по друг. Наясно сме че стигнахме до нашият кръстопът и избрахме различни посоки. Оставам тук, сред хилядите спомени.
Мисля само за пламъка в очите ти, за усмивките ти, за думите ти, за всеки твой жест... Знам, че ще тъгувам, когато минавам покрай
мястото на което се срещахме, а песента, която някога слушахме заедно, ще ми напомня колко съм сама. Сякаш целия свят ми
говори за теб, за отсъствието ти. Липсва ми веселото ти бърборене и топлите ти думи, с които ми вдъхваше живот. Но не ...