Наскоро четох, че той е съчетание от страдания, наслади и радости. Същността му е съчетание от сбор от явления и сили, които се редуват. Той е съчетание от разнородни промени, които се извършват последователно, но от един деятелен организъм.
Често казваме, че в клетките има живот. Но човешкият живот и клетките са две различни понятия, които взаимно са непримирими. Едното изключва другото. Знаем, че цялото тяло се състои от клетки. Те също имат свойство на живот. Ние живеем, защото всички клетки образуват едно живо същество. Но на кого да припишем свойството на живот? На клетките или на себе си? Ако допуснем, че клетките имат живот като отделно същество, трябва да отделим главния признак от своя живот- съзнанието, че има единно живо същество. Ако допуснем, че имаме живот като живо същество, но явно е, че клетките, от които се състои цялото ни тяло и за чийто съзнание нищо не знаем, но можем да препишем това свойство като същност. Или ние сме живи и в нас има мъртви частици, наречени кле ...