1.08.2008 г., 12:35 ч.

Настроение 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1452 0 6
Настроение
Понякога човек е като самотен фар в морето с едва забележима светлинка, потопена в красотата на нежния залез... Тогава взрив от безформени, недоизречени чувства сплитат в отчаяние стрелките на компаса на сърцето, с ясен и упорит зов... Попътни ветрове, донесли прохлада и свежест с грапавите си длани (като с невидими рибарски мрежи) понасят човешката съдба... A последните залязващи лъчи на слънцето оставят златна диря в развълнуваните вълни на морето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Всички права запазени

Предложения
: ??:??