22.04.2019 г., 10:48 ч.

 Натам и насам - 2. 

  Проза » Други
579 3 14
3 мин за четене
Автобусът от Плевен за Бяла Слатина. Питам: „Колко е да отидеш?“. Шофьорът казва, че е 6 лева…
„А да излезеш от Бяла Слатина?“…
„Пак толкова…“
Съмнявам се… Май е много, мног по-скъпо. И не се заплаща само с пари…
хххх
Изчаквам моят приятел пред гаража му. Ще ходим до село. С новата му кола, която си купил точно за това – двуместна, с багажник, градски тип.
Та аз го чакам пред портата, тя се отваря и на улицата показва колата… Количката… Нещо като голф количка, но с вратички. Две места, просто направена да се върти като пумпал в града. Пък тук…
„Сега ще я изкарам“ - вика ми той.
Пък аз: „Това чудо не се изкарва, а се изнася… Вдигни я под мишница…“
хххх
На 3 март в града имало малко тържество. Бедна община, няма пари… Е, учениците излезли в центъра, били окачени знамена тук и там, пуснали малко патриотична музика…
Абе, казвам ви – пари няма… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения
: ??:??