Не е само желанието. 
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир. 
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко. 
Устните. 
Оставят само по усещане. Дори да си с всичките си дрехи. 
Пръстите.
Способни да разтопят ледена бариера само с приглаждането на един кичур коса.
Очите.
И онази нежност в погледа... Абсолютната капитулация. Да виждаш не само себе си в тях. А това, което сте заедно.
Присъствието.
И как го намираш за най-естественото нещо на света – да си точно в тази прегръдка. 
И да искаш да не свършва никога.

Не е само желанието.
Чувството е. 
Защото си ти.