Коя съм аз?
А ти кои си с тази маска?
Коя съм аз за теб, ако знача нещо или съм значила?
Какъв е пътят, това ли е?
Да продължа ли напред или да забравя?
Да отрека ли мечтите си, да ги загърбя?
Да драсна чертата и да останеш със спомените.
Но не нашите, вашите. Не моите, твоите.
Там, когато мен ме е нямало.
Там, където ти все още живееш.
До днес и сега.
Но не с мен, нали...
Не разбирам.
Аз избрах, устоях, а за него толкова мечтах ...
Но продължих и забравих. Изтрих. Преживях.
За да бъда... Аз. Това, което трябва да съм за теб?
Опитвам! И мога, но е заключено...
Друг се навърта там.
Разкъсвам се, кожата ми е тясна.
Всичко губи смисъл.
Дали е правилно да напусна?
Дали да забравя плановете за красивото бъдеще?
Дали да се върна и аз в миналото или...
да бъда "поредната" за "единствения"?
Саркастично е.
© Десислава Балакчийска Всички права запазени