Не ме разбираш, нали?
По теб мисълта ми рисува странни черти на лицето ми. Те тайно приличат на бръчици, показващи емоциите, които провокира в мен твоето име. Чрез лицето ми мислите си имат емоции, а те земен образ... Не ме разбираш, нали? И аз не успях да те разбера през тези толкова години. Обичах те. Вече всичко – и болката, и радостта се превърнаха в досада. Тягостно пиша и мисля за теб, по-скоро по навик. Бях свикнала тайно да те обичам и бях повярвала в плановете ни за нас. Сега очаквам друг, но не искам той да замени мястото ти, а сам, като войн да се бори и да спечели всяка педя от черно-бялото ми сърце.
Незная, щеше да бъде много по-лесно ако и ти се беше влюбил в мен тогава, когато и аз го направих. Сега всичко е толкова сложно, дори нямам сили да ти пожелая успех. Спи, дете, спи и нека сънят да изтрие споменът, че те обичах. Забрави ме – само това ми дава надежда, че ако неочаквано с теб се срещнем някой ден е възможно ти да се влюбиш в непознатата. Жалка съм, добре, че никога няма да разбереш и прочетеш всичко това.
Колко по-лесно щеше да бъде ако и ти ме обичаше. Спи, спи, горе пак ще сме заедно. Колко по-лесно щеше да бъде ако имаше горе.
© Мария Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много истинско. Успя да докосне и мен..
-
Натъжи ме, силно е това, което си написала...Докосна ме.
-
мн е добро...мн ми хареса а и има такъв огромен замисъл в него...просто съм мн мн силно впечатлена ...6 + от мен
-
Георги, защо ти не публикуваш тук или си с друго име? Ще ми бъде интересно да прочета нещо твое. Благодаря за оценката.
-
Развълнува ме.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
