Не ме съди, че съм такава! Заприличах мъничко на теб. Студена, фалшива и така вървя напред. Превърнах се в глупачка, която се научи да мълчи. Ругая само себе си. Викам между четири стени. Защо ми трябваше да те обичам? Можех да мина без любов. Можех да мина без ласки и обещания за по-щастлив живот. Можех да продължа без излишно да се доверявам. Можеше от себе си сама да се спася. А сега е твърде късно. Твърде много ми костваше всяка борба. Твърде много сила ми е нужна, за да обърна страницата и напред да вървя. Сега съм окована за твоите ръце. Не ги пускам за нищо на света. Сега съм стоманена роза, без цвят, без аромат. Докоснеш ли ме, лъха само режещ хлад.
Има моменти, в които изглеждам като луда, сякаш дяволът е обсебил цялата ми душа. И дращи по нея със нокти, а аз викам, а аз страдам, а аз понасям всичко сама. И ставам лоша, и ставам безразлична, човек с лице безизразно и поглед, по-студен и от леда. Има моменти, в които отчаяно искам да плача и събирам сълзите си в куфар, който в ...