Той продължи напред, аз защо не мога? Срещна любовта, която аз не дадох. Исках, но не успях със себе си да се преборя. И днес отчаяна за втори шанс горя. Няма да се върне. Как ли го не мислих? Какви ли не намирах причини, но напразно? Той остана там, далечен, неизвестен, в мъгла покрит е само от новата жена.
Той напред продължи, а аз защо не мога? Време е да спра да гледам все назад. Искам да забравя, после се отказвам. Спомена за обич не мога да оставя. Прекалено късно и толкоз невъзможно. Няма и надежда останала в мен, но да те изтръгна от сърцето, не, не мога, прекалено късно, прекалено много даде на сърцето пусто.
Поглеждайки се отстрани, аз мога да се видя лутаща безпомощно в свирепата тълпа. За самотници не е тя приветлива - посреща само влюбени сърца. Дори отритнати, те пак са две. А аз по стара пепел ходя, молеща да се възпламени. Но чудеса не могат да се сбъднат от обикновени хора. Ще дойде ли Спасителят раните да изцери?
11. 11. 2009 г.