Ради растеше съвсем като обикновено момче. Обичаше да яде шоколад, обичаше да кара колело по нанадолно, обичаше да рита топка, обичаше да прави хартиени самолети...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по безбройни начини, благодарение на което имаше най-различни модели за различен тип полети. Имаше такива, които летят бавно - преминаваха стаята от ъгъл до ъгъл за 3 секунди, имаше бързи, те я прелитаха със скоростта на камък, изстрелян от прашка, на други пък режеше крилата така, че да се въртят в кръг и така те обикаляха детската му стая по 3-4 пъти, преди да се приземят.
Ради беше усмихнат, но малко сам. Растейки, се затваряше в себе си. Не общуваше много със съучениците си. На тях бяха им омръзнали летящите от прозореца на класната стая хартиени ракети, които между другото, стигаха все по-далеч от предхождащите ги прототипи. С учителите си водеше нормални разговори, все свързани с оценки ...