Като бездомна е любовта ми, скита се да намери подслон и все до едно място стига – до теб! Защо не ме пускаш да вляза? Не виждаш ли, че навън е мрачно и студено? Няма светлинка... ще се изгубя така! Бродя из улици познати и бавно умирам от твоята ръка. Не мога да спра и пак да чакам, защото ще изтлея накрая. Малко по малко животът и любовта си отиват от мене... Как не разбра, че за мен всичко си на света? Как не разбра, че за теб и в Ада бих влязла - само и само да те спася! Защо подминаваш ти така любовта? Защо заключваш си сърцето? Защо бягаш, далеч от ръцете, който биха те прегърнали и в лоши, и в прекрасни дни? Защо бягаш от сърцето, което само за тебе тупти?!

Не оставяй това момиче така само навън в далечината, да се лута в самотата! Не оставяй тези уморени ръце, не доразбивай това смачкано вече сърце! Отиди, прегърни я, върни я към живота! Позволи и на себе си да усетиш малко от щастието с нея! Не отминавай така любовта на тази изстрадала душа!