Пролог
Тя беше чела много книги. Чувстваше се подготвена, ако някой ден попадне в ръцете на психопат, садист, луд човек. Да. Тя обичаше криминалните романи, представяше си героите. Влизаше в преживяванията им, все едно тя самата беше там. Чувстваше се подготвена и когато някакъв тийнейджър опита да я обере. Но тя успя, тя не му се даде лесно. Дори когато беше видяла уличен бой, тя без колебание бе извадила газовия си сълзотворен спрей и го бе използвала, за да го прекрати.
Но сега стоеше в апартамента си, с изписан ужас по лицето. Беше се чувствала подготвена, но когато видя мрачната сянка в стаята, целият ù кураж я бе напуснал, за да бъде заместен от отчаянието. В тъмнината се виждаше черен едър силует. Отразен от нощната улична лампа, до прозореца. Младото момиче едва го съзерца. Но знаеше, че той е там.
Кой можеше да е той?! Тя си спомни, добре бе заключила вратата. Той се бе промъкнал, като призрак, без шум и известие. Сега стоеше до леглото наблюдаваше я. Усети как по младото и не ...