Глава 1
Навън валеше, като из ведро. Капките се стреляха като копия по земята. Карайки хората да усилят крачките си до дома. Където ще се приберат на топло и безопасно място, посрещнати от любим човек.
Вцепенена, несигурна, отчаяна, загледана във врящата кана кафе на котлона, Ния не помръдваше. Дори не чуваше шибането на дъжда по прозореца. Сякаш опитващ се да я разсее, макар безуспешно. След 10 мин., сторили ù се като цяла вечност, тя се изправи и изключи котлона. Още беше потресена от чутото, движеше се, мислеше, като насън, всичко ù се струваше като илюзия. Да. Някаква грешка, лоша шега, нещо неестествено, невъзможно. Трябва да има някаква грешка. Тя взе стоманения съд и си наля кафе в порцелановата чаша за чай. Отпи глътка и остави чашата на кухненската маса. Обиколи я и седна на мекия ъглов диван, покрит с вълнено одеяло на райета с пъстри и свежи цветове.
Беше го купила от разпродажба на фирма „Блайв”. Когато го бе видяла, не се бе усетила как вече го носеше към гарсониерата си. ...