Времето не даваше признаци за по-хубав ден от вчерашния. Почти си бе стегнала багажа, когато се позвъни на вратата. Ния потича боса по студения под към вратата да отвори. На прага с една голяма и изящна червена роза стоеше Николай.
- Здравей, мила - целувайки я нежно по нежното ù пребледняло лице.
- Здравей, Ник. Влез! – подканвайки го в същото време с ръката си.
- Съжалявам, че не дойдох по-рано, но имах много работа в кантората.
С бавни крачки се приближи по-близо до нея и я взе в прегръдките си. Тя едва успяваше да удържи напиращите сълзи, които ù тежаха толкова силно на клепачите, докато тя не се предаде. Поддадали се пред чувствата ù, сълзите се стичаха победоносно по меките ù бузи, осолявайки пътя зад себе си. Цялото ù тяло се отпусна, усещаше как рухваше в ръцете му. Чувстваше се по-слаба от всякога, сърцето ù се свиваше от болка и мъка, изпадайки в тежка агония. Цялото ù тяло се тресеше, не се побираше в кожата си, толкова болно ù бе. Тя бе повече от благодарна, че в този тежък ...