Двама души се борят се в мен... Сърцето или ума си да послушам, вече не знам?! Колко бягах и колко пъти връщах се, ще има ли край всичко това?!  Кога ще спре да ме боли?!  Каквото и да избера накрая, пак ще съм сама! Знам, че за теб не съм, знам, че ще те раня, защо да продължаваме да се лъжем, че един за друг сме, като и двамата виждаме, че в различни посоки гледаме. С теб не мога, а без теб не мога! Не искам да те виждам, а не мога ден, без да съм се огледала в очите ти! Не искам да те чувам, а не мога ден, без да съм чула колко много ме обичаш! С теб е невъзможно краят да е край! Искаш още да лъжем любовта, че с теб ще сме заедно сега! Нея ще излъжем, но нас ще успеем ли?! Тръгвам си... Връщам се, защото не мога да си представя света без теб, отново губя контрол и се моля да спра да те искам! Всеки край е едно ново начало и пак греша, зная го! Зная колко много ме обичаш, но нашето невъзможно е... Само се мъчим с тебе. Само грешка след грешка правим и се раняваме. После се връщаме за обич още малко, а мамим дори сами себе си, че този път ще е различно! За да спре да ме боли, болката ми ще ти подаря! Всяка топлина разбрах, че изстива, остава само спомен, но всичко си отива! Беше огън, жар, любов, но ето, че изстина! Огънят завинаги не може да гори! Как да ти обясня, че не искам да се боря и че приключи тази роля! Как да ти обясня, че сме полюси различни, че изстина нашата тръпка! Винаги ще те обичам, но как да ти кажа, че не мога вече да търпя да ме държиш за ръка, а да съм толкова сама! Намери си друга рана, за да спре да ме боли! Дните да сме заедно вече са преброени! Няма да забравя нито миг с тебе, но искам да спре да ме боли! За мен недей да тъжиш, има толкова много други жени! Върви си... друга ти си намери!