Утро... тежко се отварят очите, след нощните сънища... /кога розови, че чак ми избиват на захарен фондан; кога треперещи от онова, което те стяга... и души/, но уви хубаво и ли лошо се изпързулвам от леглото!!!
Поредица от действия, с които се заблуждавам, че вливам нови сили в скелета на моята хахахаха снага, за която се грижа да изглежда порядъчно, но дали?!
Фалшиво харесване пред огледалото с искрено озъбване с наченки на така наречена усмивка /нали така са ме учили, че усмивката е необходимо зло /!!!! Зло? Ами да, толкова е изцеждащо да движиш тези устни и да ги оформяш в така наречената "усмивка " дори когато отвътре онзи демон иска да те оглозга и да изпие кръвта ти и виейки от болка продължаваш... Кой?! Ами ..хаха ..аз!
Кафе! Като че ли е някакъв странен ритуал за предричане на новият ден! Как го пия? Бавно с наслада или набързо за да го отметна в тефтера с текущи задачи! А, уж ми носи наслада... ...
Динамика! Вършене на нещо или нищо вършене... каква ирония! В заблудата ,че съм ...