26.02.2012 г., 19:41 ч.

Небе за Урания 

  Проза » Други
5.0 / 2
1399 0 4
25 мин за четене
- Ставро, моля те, недей! Боли ме! Смили се и над децата! Всичко се чува в другата стая! Моля те! - крещеше младата жена и се опитваше да се предпази от ударите на мъжа си, които се сипеха неспирно върху нея.
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да имаше защо... Ако знаеше само, че така ще се промени след сватбата, щеше да избяга надалече, въпреки че беше бременна.
Беше брат на една нейна приятелка. Видя го веднъж пред гимназията, когато беше дошъл да чака сестра си. Висок, с кестенява чуплива коса, добре сложен. Сякаш вряла вода я попари. Почервеняха белите ù бузи, пламнаха. Запознаха се. Тя не посмя да го погледне в очите. Срамежлива си беше по природа. Мина се не мина седмица, приятелката ù я покани на кино. Каза, че брат ù е предложил да я вземат с тях. Урания (така се казваше нашата героиня) отначало се поколеба, но
изкушението да го види отново беше толкова голямо,че не му устоя.
Той седна между двете. Някъде по средата на филма, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Карааргирова Всички права запазени

Предложения