23.12.2011 г., 11:12 ч.

Небето на Пешеходеца 

  Проза
655 0 1
7 мин за четене
Изкаляният военен джип спря пред входа на „Свирката”. Беше малко след шест часа вечерта и всички, които идваха редовно в кръчмата, вече бяха вътре.
Табладжиите извърнаха глави към прозореца. От четиримата с картите само Ванко тенекеджията прояви интерес, но той се интересуваше от всичко на колела. Пешеходеца седеше в ъгъла, пиеше си кротко лимонадата и хвърляше по едно око към белота. Ванко и Васил докторът биеха пета поредна игра и тази вечер изглеждаха непобедими.
Вратите на джипа се отвориха почти едновременно. От задната излезе висок и слаб мъж с дълга къдрава коса, която падаше свободно по раменете му. Разкърши снага като човек, който дълго време е стоял неподвижно и се огледа. Дребничката млада жена от задната седалка също слезе, застана до него и започна да му обяснява нещо.
Мъжът с униформата, който се измъкна последен от джипа, беше полковник. Той им кимна делово да го последват и нахълта устремно в кръчмата. Шофьорчето – млад редник, свали стъклото, огледа обстановката и запа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Кръшков Всички права запазени

Предложения
: ??:??