Сам разкърши рамене, опитвайки се да се намести удобно в тялото. Беше изминала почти цяла година, откакто бе използвал за последно Джайеш Гулати и въпреки усилията на лечителите, тялото му беше атрофирало повече, отколкото на убиецът му се искаше. Казра си отбеляза, че е време да подготви трагичната му гибел, но засега мъжът все още му бе необходим. Основно защото за света това не беше престъпникът Гулати, а Расул Ираж – най-богатият мъж след А‘азвамът в цял Хайрани.
Сам огледа критично отражението си в огледалото. Беше слаб, но в храма на Рахима не бяха допуснали да изглежда болен. Косата и брадата му бяха започнали да побеляват, но след банята и подстрижката, вече не изглеждаше като дивак, хванат от планината, а като добре поддържан, начетен, заможен мъж. За това определено помагаха и дрехите – дълго палто шервани в наситено червено с бродерия от златна нишка и също толкова богато украсените панталони и обувки. По пръстите, врата и ушите му блестяха достатъчно бижута, за да отвлекат ...