Бледото призрачно сияние сякаш изпълни цялата огромна зала. Меката светлина обгърна Сам и докосна нещо вътре в него, подръпна някаква скрита струна, прошепна му, че го очакват чудеса, само ако се пресегне…
Нямаше как да се сбърка. Пред тях на червена възглавничка лежеше отломка от Лунния камък във формата на кама. Същият Лунен камък, който в Хайрани боготворяха от стотици години заради магическите му свойства и предполагаеми лечебни сили и който беше строго охраняван в двореца. Показваха го единствено по време на Лунния фестивал, и то от безопасно разстояние.
– Как Садат се е сдобил с парче? – попита Чарли.
– Не знам.
Но поне му стана ясно защо Малора и Майсторът искаха камата. Имаше нещо неземно в нея. Ако вярваше в Боговете, дори би нарекъл енергията й божествена. Най-великите магьосници в и извън Хайрани бяха изследвали на какво е способен Камъкът. Никой не беше казал нищо конкретно, но трябваше да си има причина да бъде държан под ключ и далеч от всички и всичко. Ако нещо такова по ...