Елизабет не знаеше какво да мисли за Франк, нито пък какво да го прави. Беше прекарала толкова много време, страхувайки се от него, а сега, въпреки всичко, в нея започваше да се прокрадва и някакво глупаво съчувствие. Знаеше, че той работи за някого, но никога не се бе замисляла, че може и да няма избор. А сега думите на старицата от пазара кънтяха в главата й. „Просто знай, че е направил каквото е нужно, за да живее.“ Сякаш беше знаела, че Лизи ще води този разговор с него, както мистериозно знаеше точно каква боя за коса търси.
Не трябваше да е достатъчно, за да спре да го мрази, но се оказваше, че е. Момичето имаше чувството, че в момента, в който осъзна, че Франк е контролиран, някакъв мехур в нея просто се спука и вече не можеше да призове нужната неприязън. Слава на Боговете, поне не беше започнала да му вярва или да го харесва. Той все още си беше чудовище, което няма кой знае колко против да изтезава, само че според неговите правила и желания. Все още беше обсебен от нея.
И тя ...