17 мин за четене
Елизабет се протегна мързеливо в мекото легло.
Вече се будила веднъж преди няколко часа, но спомняйки си, че вече не работи за Аша, няма сърдит страшник и няма за какво да закъснява, просто се обърна на другата страна и продължи да спи. Сега, за първи път от ужасно много време, не я тормозеше никаква тревога. Чувстваше се… освободена.
Или поне докато не отвори очи и не видя двуметровия силует на Франк да я наблюдава съсредоточено на няма и две крачки от края на леглото.
Лизи измъца сънено и се захлупи по лице във възглавницата, но само след малко изпуфтя и се изправи в леглото, търкайки очи.
– Изобщо ли не виждал проблема с това да стоиш надвесен до нечие легло?
– Не. – отговори й, но още докато го казваше, се приближи и седна при краката й: – Така по-добре ли е?
Елизабет само въздъхна в отговор.
Беше странно Франк да не я извика в дома си или на някое интересно място, а да я остави точно там, където беше заспала. Всъщност, като се замислеше, досега не го беше правил нито веднъж.
Още п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация