Сам дори не усети кога устните му се озоваха върху нейните. Просто бяха там, най-сетне вкусвайки ги. А те бяха по-сладки, отколкото помнеше, отколкото Лизи му беше загатнала. Девойката първо замръзна под него, но не се стресна и не се отдръпна. Затова започна нежно да я целува и дори внимателно подръпна долната й устна със зъби. Накрая Лизи разтвори леко уста. Сам беше сигурен, че тя не е наясно какво прави, но не го интересуваше. Сграбчи отдалата му се възможност, за да задълбочи целувката. Елизабет имаше вкус на нежна роса върху чист мед, а когато направи плах опит да отвърне на целувката му, беше сигурен, че никога през живота си нямаше да изпита отново нещо такова. Тялото му се беше сгорещило и напрегнало в миг, сърцето му биеше бясно и целият му свят се беше събрал в девойката, която леко потрепваше в ръцете му и с плахите си движения ограбваше съзнанието му.
Векове. Поне толкова трябваше да са изминали, когато най-сетне събра достатъчно сили и се отдръпна леко, дишайки забързано. ...