13 мин за четене
Лизи кимна, но после изведнъж сведе глава и макар все още да бе облегната на вратата, от отпуснатата й поза не остана й следа. Раменете й се бяха сковали, а пръстите й несъзнателно се бяха вкопчили в дланта му. Тогава внезапно се изправи, пое си дълбоко дъх, сякаш се канеше да скочи от върха на някоя кула, и попита:
– Искаш ли да останеш при мен?
Сам я зяпна и тя, заеквайки, добави:
– Не само днес. По принцип. – погледна го притеснено и когато той просто продължи да мълчи, Елизабет прибра кичур коса зад ухото си и припряно започна да се оправдава: – Знам, че може би е бързо, но ако се замислиш, не е чак толкова бързо, защото вече се познаваме отдавна заради сънищата и знам, че нямам нормално легло в стаята, но пък ти спеше в конюшнята до скоро и…
– Искаш да живея при теб? – попита я невярващо Сам.
Въпреки цялото й червене и пелтечене, не можеше да повярва, че тя всъщност иска нещо такова. Не и Елизабет, която беше отраснала в Рива с техните разбирания за прилично и редно, от които все ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация