Дори и Сам да не го убиеше, това нямаше да остане без последствия. Някои откачаха, други изпадаха в толкова дълбок ступор, че спираха да общуват с околните и дори да се хранят. Трети започваха да чуват и виждат неща, които наистина не съществуваха. Никой не можеше да загуби парче от душата си и да остане непокътнат. За Сенките най-често оставаше страхът от ужасяващата болка, а за хората… Като цяло те оставаха пречупени. Единици бяха онези, които след възстановяването на същността им се връщаха към нормалния си живот, непроменени по някакъв начин. Но Лизи нямаше как да знае всичко това. Тя виждаше само, че той се нуждаеше от душа и също знаеше, че убива, за да си я набави. Въпреки това беше готова да завлече мъжа до краката му, за да му я набави.
Когато осъзна това, най-сетне и тялото му се размърда. Сам приклекна до мъжа, изучавайки го с поглед. Беше се хранил стотици пъти, но рядко от жив човек. По-лесно бе да го убиеш и да хванеш душата, когато напусне тялото, необременена и незащите ...