Това изобщо не му прозвуча добре и този път само можеше да се зарадва, че Лизи не е навътре в нещата и едва ли тези думи звучаха толкова страшно в нейната глава, колкото ужасяващо кънтяха в неговата. Това, а и знанието, че няма как да избягаш от разговор с жена, която е казала нещо такова, го накара да попита внимателно:
– Какво за нас?
Лизи седна на канапето и той се настани до нея. Може и да не искаше да говори с него за нещо страшно, но определено беше за нещо сериозно. Цялото й тяло изведнъж се бе напрегнало. Преди да се е усетил, вече се бе пресегнал към ръката й и галеше с палец кокалчетата й, докато я чака да събере мислите си и да заговори.
– Не можем да продължаваме повече така. – каза му накрая и го погледна. – Аз не мога да си затварям очите, а ти не можеш да се преструваш, че си добре, когато не си. – пое си дъх и каза: – Трябва да се храниш.
Това беше тема, която Сам определено не беше подозирал, че ще захванат. Нито, че ще чуе Лизи да му казва точно това.
– Няма причина д ...