Думите на Лизи бяха достатъчни, за да карат Сам да се усмихва всеки път, когато си ги спомнеше през следващите няколко часа да тренировката. Проблемът беше, че споменът за тялото й го караше да се напряга – до толкова, че я издебна на излизане от часовете, за да си открадне няколко целувки, преди да я пусне да се присъедини към далширата, която тактично чакаше някоко метра по-надолу и упорито не гледаше в тяхна посока. Сам осъзнаваше, че държанието му е пълна лудост, но беше лудост, която страшно много му харесваше. Беше готов да направи всичко, само времето да спре в този съвършен ден и просто да останат завинаги в него. Беше готов да изтърпи дори Хирса, ако след това Лизи щеше пак да му измърка, че е казала на гвардееца, че е негова. Още тогава, след изненадващата й целувка, на която той бе твърде смаян да отговори.
Мислите му бяха пълна бъркотия през целия следобед и Сам се радваше, че нищо не изискваше от него да е съсредоточен. Мъжете се хилеха знаещо, че капитанът им нещо изглежд ...