Сам бе нагледал стражите, одобрил графиците и организирал да поеме разноските за погребенията на двамата загинали онзи ден. Така официално освободи денят си, за да го прекара с Елизабет.
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал от една сладкарница да приготвят торта. Също толкова случайно сега държеше три бели лилиума с някакви зеленикави клони около тях, привързани с жълта панделка. Продавачката го беше убедила, че букетът е страшно модерен и цветето е второто по търсене след заявките за амари.
В момента стоеше две врати по-надолу от тази на Иснани и чакаше Лизи да излезе, след като уведоми жрицата, че напуска храма. Беше отказала, когато й предложи да дойде с нея. Предпочиташе да го свърши сама.
Когато след десетина минути Елизабет излезе от кабинета, погледът й беше забоден надолу и рамената й бяха хлътнали. Дори и да не познаваше добре човешките емоции, трябваше да е сляп, за да не разпознае тази. Сам усети при ...