През следващите два часа двамата със Сам разгледаха няколко магазина. В началото Елизабет бе решена само да разглежда, само където убиецът й имаше други планове. В мига, в който забележеше, че нещо е хванало окото й, просто я хващаше за ръка, влизаше вътре и й го купуваше, като не се трогваше особено от протестите й. В резултат сега се разхождаше до нея натоварен с пакети от един магазин за дрехи, друг за обувки, сладкарница и два шала от една сергия. Единственото, което Лизи й бе позволено да носи, бяха книгите, които си избра от закътаната малка книжарница, в която я заведе.
– Дай ми поне шаловете. – каза му за пореден път. – Те не тежат.
Сам се пресегна и я дръпна от пътя на един засилил се господин.
– Внимавай.
– Не сменяй темата.
Ъгълчето на устните му само се повдигна дразнещо, но веселието му внезапно бе заличено напълно от раздразнена гримаса.
– Сам? Какво има?
– Навлек. – изръмжа тихо той. – И идва насам.
Елизабет направи объркана физиономия и се повдигна на пръсти, опитвайки ...