– Хей! – поздрави го ентусиазирано Лизи. – Не очаквах да те видя въобще днес.
– Аз пък се надявах да те видя. – призна й Хирса и се огледа наоколо, преди внимателно да попита: – Сама ли си?
– Да. – отвърна веднага. По-добре да не казва, че е дошла с Чарли. – Защо?
– И не чакаш никой да дойде?
Тя поклати глава. Шишенцата с приспивателно и демонска отрова изведнъж започнаха да тежат толкова много в джобовете й, че Лизи си представи как прокъсват плата и падат в краката на гвардееца.
– Реших да се поразходя и да разгледам.
– Съвсем сама? – пристъпи към нея и хвана ръката й. – Не трябва днес да си сама Лин.
Елизабет се втренчи в ръката му, сякаш бе пипало.
Ооо, светна й изведнъж.
Хирса не я подозираше. Съжаляваше я, защото Сам не бе тук.
Облекчението й се смеси с неудобство. И малко срам.
– По-късно ще се видя с приятели. – усмихна му се и издърпа ръката си, кръстосвайки я с другата зад гърба си за по-сигурно. ...