Когато пълната луна кацнеше точно на върха на най-високото минаре, част от имперския комплекс на върха на скалата, тогава започваше процесията от свещеници, придворни и магьосници, която следваше Лунния камък по пътя му към центъра на площада. Тогава започваше и истинското тържество, когато всички онези торбички с багрила летяха навсякъде, а песните и музиката заглушаваха всичко.
По пътя към пейката, на която двамата с Чарли седяха сега, Елизабет бе уцелена от четири отделни торбички с жълта боя – символ на дълголетието и крепкото здраве. Би се засмяла на иронията, ако не я приемаше като някаква божествена гавра. И въобще не я интересуваше колко мелодраматично звучи – не и когато пред очите й все още бе гнева на Сам, докато се суетеше около Велахе. Едва отчиташе покритият с прозрачни воали паланкин начело на процесията, слизаща от двореца. Обикновено те се ползваха за хора, но в случая в него бе поставен Лунният камък. Името бе съвсем точно. Бледата, призрачна светлина на високият един ...