Без да пуска ръката й, Сам се изправи и тръгна по улицата. Първите няколко крачки се чувстваше слаб, но се постара да не залита, за да не тревожи Лизи. Щеше да се погрижи да се нахрани по-късно, а до тогава регенерацията щеше да се справи с травмите по самото тяло. В момента нямаше сила на земята, която да го спре да покаже на Елизабет какво й е приготвил. Беше му отнело месец, за да бъде всичко така, както го искаше.
Малко по-бавно от предвиденото все пак стигнаха двуетажната къща. Самата постройка не беше от най-големите в Ан Налат, но бе обградена от просторен двор, който на свой ред бе заграден от висока каменна ограда. Сам тръгна покрай нея, докато не стигна вратата. Щом натисна дръжката и я отвори, Елизабет заби пети в земята.
– Какво правиш? – прошепна остро и погледна към тъмните прозорци на къщата. Най-вероятно собствениците се веселяха на празника. – Не можем просто да влизаме с взлом в чужд дом, Сам.
– Не е с взлом. Вратата е отключена. – изтъкна й.
Елизабет го изгледа кисел ...