Сам стоеше в трапезарията заедно с Чарли, Тамеш, Хирса и още един гвардеец. Последният се беше опитал да завърже някакъв разговор и да разбере как мошеник като Сам се е сдобил с такава хубава къща, но никой не му обърна внимание. Хирса, от своя страна, не говореше, вперил невиждащ поглед пред себе си. С ръка от време на време стискаше дръжката на ятагана си толкова силно, че кокалчетата му побеляваха. Сам предположи, че си спомня случилото се на фестивала. Не му се нравеше да съчувтсва точно на Хирса, но можеше съвсем ясно да си представи гнева му, че не е успял да направи нищо, за да спаси хората, които бе положил клетва да пази. Тамеш, макар да стоеше гордо изправен, имаше зачервени очи, косата му бе разрошена, кожата – с пепеляв цвят. Сам беше попитал мисловно Чарли какви са новините от площада и мошеникът набързо му беше разказал. А‘азвамът и няколко от сестрите на далшира бяха загинали. Стотици други мъртви, сред които някои от противниците на идеята незимът да е следващия владете ...