18+

Елизабет се ухили.
– Как е? Заболя ли да ги похвалиш?
– Да.
Тя го целуна леко.
– Ще помогне ли, ако ти кажа, че почти не звучеше като похвала?
Сам я изгледа замислено, сякаш му трябваше време да прецени предложението, преди да каже:
– Може би малко.
– А ако ти обещая да не им казвам? – попита го Лизи и се заигра с яката на ризата му.
– Това определено ще помогне много повече. – съгласи се Сам и я попита подкупващо: – А знаеш ли какво може напълно да оправи положението, амара?
Лизи се премести малко по-напред и го погледна с интерес.
– Какво?
Сам мислеше да каже друго, но виждайки я така приведена към него и с леката усмивка на устните й, просто каза:
– Ако ме целунеш.
– Наистина? – наклони леко глава тя. – Само това?
– Малко ли ти се вижда? Тогава можеш да ме целунеш два пъти!
– Две целувки? Това е всичко? – Лизи сви устни учудено и повдигна рамо. – Добре. Две целувки тогава.
Изтегли се още мъничко напред, а Сам се наведе към нея. Тя докосна устните му нежно със своите, вкусвайки ги, преди да задълбочи целувката. Езикът му погали нейния и изведнъж Лизи си даде сметка колко гладна е за него всъщност. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, намериха ръба на ризата и се пъхнаха под нея. От гърлото й излезе доволен звук и тя разтвори бедра малко повече. Сам веднага се възползва и се притисна плътно в нея.
Някак си Елизабет успя да си спомни за уговорката им.
– Една. – прошепна до устните му и леко захапа долната.
Сам изръмжа тихо. Погали бедрата й и ги сграбчи, притегляйки я към себе си. Впи устни в нейните. Имаше нужда от топлината и вкуса й, от тръпката, която само тя можеше да събуди в него. След целия страх от вчера, когато я видя да лежи в кръв на земята, трябваше да я усети, да я вкуси и да се убеди, че тя е тук, до него, че е добре. До колкото изобщо можеше да бъде, след всичко случило се, след думите на Хирса. Само че Лизи изглеждаше достатъчно щастлива да бъде с него сега и жадно поглъщаше целувката му, докато ноктите й се впиваха в рамената му, а тялото й леко се поклащаше в ритъм, който той нямаше нищо против да забързат. Докато неговата амара го искаше, Сам щеше да се постарае да й даде всичко, което може, да изтрие всички обиди и болка.
– Две. – прошепна задъхано Сам, когато успя да откъсне за миг устни от нейните.
– Две. – повтори Лизи замаяно.
Този мъж щеше да я довърши. И тя нямаше абсолютно нищо против да му го позволи.
Искаше го. Богове, искаше да почувства кожата му до своята, да го усети в себе си. Искаше Сам да взима от нея, да му даде всичко, докато не останеше единствено той. Без демони, страшници и мори. Без разследвания и разкрития. Без кръв и смърт. Само тя и мъжът, когото обича.
Но ръката му бе спряла на милиметри от гърдата й. Палецът му галеше ребрата й, закачайки я от време на време, дразнейки я с онова, което не й даваше. Идваше й просто да я премести там, където я искаше, но вместо това реши тя също да го подразни, като се приведе за още една целувка, само за да се отдръпне в последния момент. Усмихна се леко на недоволното му изражение и се премести към бузата му и после до ухото му, стараейки се никога да не го докосва съвсем – само да го гали с дъха си. Начинът, по който пръстите му се впиха в дупето й, накараха тялото й само да се притисне към неговото, копнежът й да се превърне в сладка болка.
– Сам? – промърмори до ухото му и спусна ръце по широкия му гръб.
– Да? – отговори й напрегнато.
– Искам те. – прошепна и засмука мекото на ухото му. Тазът му помръдна конвулсивно, тласкайки в нея през дрехите. Почти само, тялото й отвърна със същото. – Искам те в мен, Сам.
Ако Сам я желаеше преди, тихите й думи бяха като масло в огъня, който бушуваше във вените му. Дори не можа да намери думите да й отговори, ами просто впи устни в нейните, докато ръцете му се плъзнаха по нея.
Целувките му ограбиха мислите й. Елизабет дори не разбра кога и как Сам се отърва от дрехите й. Знаеше само, че сега нейната кожа, някак твърде гореща и чувствителна, се опира в неговите и бързо се зае да поправи грешката. Ризата му бе с копчета. Наистина се опита да ги разкопчае, но тогава той започна да мачка едната й гърда, изтръгвайки стон от нея и заличавайки и последните следи от търпението й. Лизи дръпна и копчетата се разлетяха навсякъде. Пръстите й веднага лакомо се спуснаха да изследват, да галят, да разпалват нейния глад заедно с неговия. Сам изръмжа. Черната маска на същността му покри лицето му и езикът му забърза танца с нейния. Едрите му ръце сграбчиха бедрата й и я дръпнаха към него, а Лизи с готовност го прегърна здраво през врата и се притисна в тялото му.
Не стигаше. Не й бе достатъчно.
Едва си го бе помислила, когато ръцете й вече се спускаха към панталона му. Благодари на Боговете, когато откри, че няма колани и можеше просто да го избута надолу. Мъжеството му се притисна във влагата между бедрата й само за миг, преди да се плъзне нагоре и да опари корема й. Лизи издаде недоволен звук, а негодникът се усмихна до устните й. Обви пръсти около него и стисна леко, точно както той обичаше. Когато раздвижи ръката си нагоре и надолу, възнамеряваше само да го подразни, както той дразнеше нея. Но тогава дъхът му секна, а той застина, притворил очи. Удоволствието му бе като наркотик за нея. Караше нейното да нараства с всеки пресеклив дъх, който успееше да изтръгне от гърдите му, с начина, по който ръцете му несъзнателно се впиваха в нея. Така че Лизи продължи да движи ръката си точно както знаеше, че му харесва, да го целува точно както бе открила, че го подлудява. Искаше да го докара до края, да се нахрани с удоволствието му, да…
Изведнъж той откъсна ръката й от себе си, а неговата се озова в косата й, дърпайки главата й назад и оголвайки гърлото й.
– Искаш ме в теб, нали? – попита я дрезгаво, прокарвайки език по шията й. Когато Лизи не отговори, застинала в очакване, той я оскуба. – Нали, амара?
– Да. – простена тя и се изви към него. – Богове, да. Моля…
Усети зъбите му по шията си в същия момент, в който той тласна рязко в нея. Сладката болка от зъбите му, от нахлуването му я заслепи и тя извика дори докато забиваше нокти в задника му, за да го привлече по-близо. Сам се подчини на нямата й молба, потъвайки в нея, докато тя не го прие напълно.
И двамата замряха задъхани за момент. Нямаше друго такова усещане, друго подобно удоволствие. Тя беше негова и той бе неин. Бяха живи. Бяха вречени един на друг. Завинаги.
– Каллас. – прошепна Лизи и плъзна ръка по врата му.
Сам потръпна. Устните му намериха нейните за нежна целувка, дори докато пръстите му в косата й продължаваха да й носят тази болка-удоволствие. И тогава той бавно се изтегли назад, излизайки почти напълно от нея. Лизи сключи крака около кръста му в опит да го привлече обратно, но Сам не помръдна. Остана там, на ръба, държейки и нея на ръба на лудостта. И тогава, без никакво предупреждение, захапа долната й устна и рязко потъна до край в нея.
Елизабет извика. А той го направи отново. И отново.
По някое време тя вкуси кръв, но нямаше представа нейната или неговата. Знаеше, че ноктите й бяха оставили следи по тялото му. Знаеше и точно колко му харесва не само заради миризмата му, но и защото тласъците му ставаха все по-резки и яростни. А с това и напрежението в тялото й нарастваше и се натрупваше, докато накрая тя не бе сигурна, че ще се пръсне.
И точно така стана. Сам накара света да изчезне. Накара и нея да изчезне. За един безкраен миг тя бе нищо, освен екстаз и удоволствие. Чу го да шепне дрезгаво името й. Усети как я прегръща здраво, как устните му се впиваха в нея, сякаш се опитваше да я задържи тук, при него. Или се мъчеше сам да не се изгуби. И после цялото му тяло потръпна, а от гърлото му се откъсна дрезгав вик.
Сам я притискаше към себе си, докато света бавно се връщаше на мястото му. С него и топлината на тялото й, миризмата й на удоволствие, щастие, цитрус и светлина сякаш станаха по-ярки, по-наситени и той се изкуши от възможността да ги вдиша дълбоко, изпълвайки сетивата си с нея. Неговата амара, неговата Елизабет. Каллис. Нямаше как да спре широката си усмивка, когато мисълта за това, че тя му се беше врекла, изплува в съзнанието му.
– Обичам те. – каза й и нежно целуна подпухналите й устни.
– И аз те обичам. – отвърна задъхано Лизи.
Той отново я целуна а в същото време ръцете му се плъзнаха по бедрата й. Захапа я леко за устната и в следващия миг я прихвана и я повдигна от плота. Мислеше да я отнесе в стаята, но ноктите й се впиха в рамената му, краката й се увиха около кръста му, притискайки я съвсем плътно до него и всички благородни мисли за чаршафи и легло изхвърчаха от главата му. Сам успя да направи само няколко крачки, преди да стигне подредените на пода възглавници, върху които внимателно я положи. Загледа се за миг в разпиляната й коса и искрящите й в синьо очи
– Каллис. – думата излезе шепнешком от устата му, само миг преди отново да я целуне.
В ушите на Елизабет прозвуча като молитва, като химн, възпяващ Боговете. Сърцето й не можеше да се успокои. Сам се подпираше на лакът, за да не я смачка под тежестта си, докато другата му ръка, онази с анджарито, се бе спряла на бузата й и палецът му нежно галеше челюстта й. Лизи го прегърна през врата, искайки да го усети отново плътно до себе си.
– Каллас. – прошепна и своята клетва. И отново, както снощи, почувства онзи странен резонанс в душата си, сякаш червените нишки около китката й я свързваха с неговата. – Завинаги.
Топлината се разля из тялото на Сам и прогони още малко от празнотата в него. Нежното обръщение и обещанието й го караха да се чувства сякаш лети и отново извикаха глупавата усмивка на лицето му.
– Завинаги. – повтори след нея и нежно прекара палец по долната й устна, преди да се наведе и да я целуне.