Докато чакаха развитие с Итен, Сам и Лизи останаха в къщата с амарите. Тя бе искала да се върнат в апартамента, за да се погрижат за Главния жрец, но Казра категорично бе отказал да прекара повече време от необходимото в компанията на стареца. Чарли им бе обещал като “сватбен подарък” да го скатае някъде, където никой няма да го намери и след това не бе нужно много Сам да я убеди да останат тук.
Не се оказа съвсем меденият месец, който бе планирал за тях двамата. Не му бе необходими засилени сетива, за да усети напрежението й. Всеки ден, в който очакваха новини за смъртта на Ираж, бе ден, в който съзнанието й имаше възможност да рисува сценарии за онова, което ще последва за него. Уверенията му, че всичко ще бъде наред, я успокояваха, но само за малко – след което рамената й отново се стягаха, а в очите й проблясваха сини искри. На Сам не му оставаше нищо друго, освен да я прегръща.
В тези моменти, когато тя бе близо до него, убиецът откри, че се чувства… цял. Вероятно въображението му ...