Групата им тръгна внимателно по тунела. Само след няколко метра един от гвардейците се подпря на стената и замръзна с изцъклени очи, а по челото му избиха ситни капчици пот. Лизи отиде до него, отдели нова капка атма от каишката на фантома си и само след миг освободи пребледнелия гвардеец, само за да може колоната да спре отново, този път заради страж от храма, стъпил на грешното място. Това се повтори още няколко пъти и бавното им напредване вървеше дори още по-бавно. Освен това тунелът не следваше права линия, а се извиваше ту наляво, ту надясно. Веднъж започна да се изкачва, само за да може малко след това да се спусне надолу и ако това не стигаше – появиха се разклони. Преминаха през два и всеки път фантомът започваше да тегли упорито Лизи в коридора, който предпочиташе и пронизително да цвърчи „Насам! Насам!“.
Реално цялото им пътешествие отне малко повече от час, който в тъмнината на тунела и опасността от това да станеш нова украса за стена и таван, сякаш се проточи безкрайно. И ...