Войници в тъмно лилави униформи прииждаха през вратата в края на коридора, която трябваше да води извън тъмницата. Нейните хора се бяха наредили в няколко редици като многослойна жива стена, която да предпази останалите, докато извеждат тежко пострадалите Сенки през желязната порта. По-широкото пространство отвън беше много по-подходящо бойно поле за магьосниците, които нямаше да се тревожат, че ще наранят някого в тясната тъмница, но пък рискуваха портата да бъде затворена.
Един от войниците на Велахе запрати въздушно заклинание, което се удари в щит на един от гвардейците и рикошира в тавана. Камък и прах се посипаха върху техните хора и после се плъзнаха безобидно по бариерата, която ги бе покрила. Чарли разтръска ръце и потърси с поглед Меридит. Двамата с Бахрам стояха малко по-назад.
– Мислиш ли, че можеш да очароваш всичките? – попита я.
Момичето се огледа, сякаш търсеше някой друг, на когото мошеникът можеше да говори. Като разбра, че пита точно нея, леко пребледня.
– Н-не знам. ...