Сам не можа да чуе думите на Лиат, защото ушите му пищяха, но видя как Елизабет замръзна при вида на лакея на вещицата. Просто се вкамени, сякаш е видяла призрак, а после беше късно. Един от стражите на Малора я халоса по главата, поваляйки я на земята. Сам за пореден път се опита да опъне оковите на заклинанието. Необходимо му беше съвсем малко, за да убие хората на вещицата, но единственото, което постигна, бе да накара тъмнината пред очите му да се сгъсти. Знаеше, че не бива да губи съзнание – не и сега, когато двама влачеха жена му насам, но да види отпуснатото й тяло, колко е беззащитна, му пречеше да мисли разумно. Опита се отново. Вкуси в устата си кръв. Не спря.
– Вдигнете го. – нареди Малора.
Два чифта ръце го хванаха и го изправиха на колене, задържайки го така. Той се огледа трескаво наоколо и изруга на ум. Чарли продължаваше да лежи в безсъзнание и Сам не знаеше дали е жив. Малко по-встрани двама стражи бяха заети да ритат Финиан. Единият извади ятагана си и посече страшник ...