8 мин за четене
Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкне от него. Нямаше как да избяга – това поне й се бе изяснило бързо. Беше прекалено слаба и бавна, а като Калахан се обръщаше да я погледне на всеки няколко секунди, не й даваше и шанс да измъкне парчето стъкло от колана си. Това обаче й оставяше само една възможност – да го остави да я завлече, където я влачеше и да се надява, че страшниците няма да я затворят в някоя от клетките, в които държаха морите. Ако успееха да я скрият от Калуш, де. Гигантът въобще не я харесваше в момента.
По някаква причина това не я влечеше особено.
Беше бясна. Наистина бясна. Мислеше си, че ще започне на чисто тук, а дори не бе имала и ден, в който да не се опитва активно да умре, преди Финиан да се появи. Как, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
https://www.facebook.com/LizzyShayNechistite
https://leslieshayblog.wordpress.com/