Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде. Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внимателни. На улицата отпред една жена притискаше малко момиченце силно до себе си, докато мъж в униформата в червено, бяло и златно на гвардията говореше със съпруга й. Каквото и да им каза войникът, накара мъжа да вдигне дъщеря си на ръце, а жената да застане по-близо до него. Момиченцето, не по-голямо от четири, прегърна баща си през врата с малките си ръчички и мигаше с любопитство към гвардееца. Посегна към златните ресни на еполетите на раменете му и се нацупи, когато войникът просто си тръгна.
– Не мислех, че ще се мобилизират толкова бързо. – измърмори Анди.
– Страшниците и демонът им избягаха – какво искаш? – попита го Финиан.
– Да са по-некоординирани щеше да е чудесно.
– Как ще се изм ...