Девойката сбърчи нос недоволно. Мисълта да иска помощ от нея не я изпълваше с възторг. Тя очевидно беше много по-добър човек от всички, които Лизи познаваше, и това само правеше нещата по-трудни и по-унизителни.
Не, трябваше да има друг изход. Потупа с показалец напуканата си долна устна и веднага спря, щом болката я проряза. Добре. Каквото и да решеше да прави, щяха да са й нужни средства. Можеше да открадне от баща си – офисът му й беше под носа и знаеше къде държи резервните ключове. Приближи залостения с дъски прозорец и през една тясна цепнатина между две погледна към сградата. Вратата беше отворена и един войник чакаше отвън, оглеждайки се зорко нагоре и надолу по улицата. Вероятно вътре имаше друг, който я търсеше. И те бяха стигнали до заключението, че може да се отбие от там.
Войникът изведнъж вдигна глава и за миг погледите им сякаш се срещнаха. Елизабет едва не падна, когато се дръпна рязко назад. В следващата една секунда на паника, в която се чудеше дали я е видял, отвън и ...