Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше сърдито. Накрая момичетата се принудиха да престанат, за да не привлекат вниманието на слугите, пък и беше време за Мери да посрещне гостите.
Елизабет остана сама в стаята й. Е, или колкото сама можеше да бъде с огромната черна птица, която отказваше да я изпусне от поглед.
– Ще спреш ли? – попита го сприхаво. – Не разбирам защо си се лепнал така за мен.
Франк мигна и завъртя глава на една страна, издавайки тихичък грак, сякаш не беше много наясно какво става.
Естествено, че не беше наясно! Това беше някаква глупава птица, а Лизи беше дори по-глупава да се занимава с нея. Имаше далеч по-важни неща, за които да мисли. За които трябваше да мисли. За които категорично не искаше да мисли в момен ...