Опит за фантастичен разказ
Индокитаецът отвори прозореца и се загледа в оранжево-зеленото небе. Долавяше тихия звън на розово-лилавите звезди и усещаше сладко-киселият вкус на наближаващото утро. Той въздъхна дълбоко с желание да се освободи от мислите, които напоследък прогонваха съня му. Лии Кен беше влиятелен представител на двете суперсили на Земята – Китай и Индия. Изпъкналите скули и тесните му очи издаваха източният му произход (майка му беше китайка). Плътните устни пък беше наследил от баща си – последният индийски бос.
Потръпна от хладината на утринния ветрец с вкус на киви. Третата, червената луна, надничаше през стъклената прозрачност на своя ореол. Още два часа и розовото слънце щеше да изгрее. Беше готов с речта си, която щеше произнесе пред жителите на Терра-2.
Отпусна се на силиконовата трева и затвори очи. Като на филмова лента пред него се заизнизваха спомените: Преди 100 земни години беше на Земята. Един ден Главният секретар на Върховния Световен Съвет беше докладва ...