katerichok (Ирина)
4 10
10.07.2014 г., 11:43 ч.

Неистина 

  Проза » Други
1030 0 3

Купих си ново чадърче. То имаше сини ивици и жълти дантели. 

Беше огромно. Отидох в парка на разходка, но много напичаше и си го взех. 

Изведнъж заваля много силен дъжд придружен от вятър, който разпиляваше всичко по пътя си. Те вдигнаха моя чадър заедно с мен в небето. 

Чадърчето се преобърна и аз седнах в него.

 Замечтах си:

      - Ех, да бях на Карибите!

И чадърчето ме заведе там.  

Така обиколих света за нула време. Тогава се случи нещо ужасно. 

Събудих се. Дошло време за училище! 

© Ирина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей, катеричок сладък... Прекрасна малки история, която ме усмихна, но искам да те помоля нещо...Много ми се иска да разкажеш повече за твоето пътешествие по света. Къде си била, какво си видяла и какво си преживяла с твоето чадърче и вятърът. Разкажи го заради своите читатели. Много ти се отдава. Чудесна малка писателка Между другото, къде изчезна разказчето с бълбукащите звезди и безтегловното плуване? Искам си го!
  • Не знам как да ти благодаря
  • Прекрасна разказвачка си! Със сигурност можеш да пишеш и приказки! Имаш усет към думите, те те обичат и слушат, знаеш как да внушиш идеята си! Аплодирам те, малко катериче!!! Чуваш ли аплодисментите ми?
Предложения
: ??:??