22.11.2007 г., 20:06 ч.
Неизмеримо
2 мин за четене
Неизмеримо
Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бяха навън. Тя се движеше сред народа, ядосана, огорчена и наранена, но не плачеше, макар и да се искаше от дън душа. Молеше се само по-бързо да се прибере вкъщи, защото знаеше, че там никой не я чака и ще бъде сама. Вече се намираше в затънтената и глуха уличка на къщата си, когато сълзите, тези малки издайници, потекоха по лицето и и оставяха черни следи върху кожата и. Завъртя ключа в ключалката с облекчение. Влачеше се, и тя не знаеше как, по стерилния коридор. Не усещаше краката си от доста време, но точно в този момент те я предадоха и тя се строполи на студения под. Направи няколко опита да стане, но все неуспешни. Вече нямаше сили да се изправи и да ходи.Пред очите и се мярна бутилка у ...
Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бяха навън. Тя се движеше сред народа, ядосана, огорчена и наранена, но не плачеше, макар и да се искаше от дън душа. Молеше се само по-бързо да се прибере вкъщи, защото знаеше, че там никой не я чака и ще бъде сама. Вече се намираше в затънтената и глуха уличка на къщата си, когато сълзите, тези малки издайници, потекоха по лицето и и оставяха черни следи върху кожата и. Завъртя ключа в ключалката с облекчение. Влачеше се, и тя не знаеше как, по стерилния коридор. Не усещаше краката си от доста време, но точно в този момент те я предадоха и тя се строполи на студения под. Направи няколко опита да стане, но все неуспешни. Вече нямаше сили да се изправи и да ходи.Пред очите и се мярна бутилка у ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Емануела Кацарова Всички права запазени
Предложения
-
-
Пред зала 13 на Софийски Градски Съд се събираха хора, които щяха да бъдат “публика” на едно необича...
-
Преди много години бях на творчески лагер в Троянската света обител, с градския хор. До обяд репетир...
-
Бременна съм - помисли си Юнзула. Най-сетне ще се сдобия с рожба. Закъсняваше й с повече от месец, а...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
